Прилагам препис от ДВ, брой 98, издаден на 27.11.2018г.
„Глава двадесета „а“
ОТЛОЖЕНО НАЧИСЛЯВАНЕ НА ДАНЪКА ПРИ ВНОС
Условия за отложено начисляване на данък при внос Чл. 167а. Отложено начисляване на данък при внос може да се прилага от лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия: 1. извършва внос на стоки, посочени в приложение № 3; 2. всяка стока, декларирана в митническия документ за внос, е с митническа стойност, равна на или по-голяма от 50 000 лв.; 3. регистрирано е на основание чл. 96, 97 или чл. 100, ал. 1 не по-малко от 6 месеца преди извършване на вноса; 4. няма изискуеми и неизплатени публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите. Ред за отложено начисляване на данък при внос
Чл. 167б. (1) Вносителят декларира в подадения митнически документ за внос, че ще прилага отложено начисляване на данък при внос.
(2) Когато вносителят отговаря на условията по чл. 167а, митническите органи вдигат стоките, без данъкът да е ефективно внесен или обезпечен.
(3) За начисления данък по чл. 57 вносителят има право на данъчен кредит при условията на глава седма.“
32. В чл. 170 ал. 1 се изменя така:
„(1) Митническата администрация предоставя на приходната администрация информация по електронен път за приетите митнически документи за внос и получените плащания на данъка при внос в срок до 14 дни от изтичането на всеки календарен месец, както и информация за лицата, които са декларирали, че ще прилагат отложено начисляване на данък при внос.“
33. В чл. 176в:
а) в ал. 2 след думата „период“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;
б) в ал. 3 след думата „месеца“ запетаята и думите „но не по-малко от 50 000 лв.“ се заличават;
в) в ал. 15, изречение първо накрая се добавя „част от регистъра по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“.
34. В чл. 183, ал. 2 думата „неначисления“ се заменя с „посочения в документа“.
35. В чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „в“ се отменя.
36. В допълнителните разпоредби:
а) в § 1 се създават т. 88, 89 и 90:
„88. „Ваучер“ е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент.
89. „Ваучер за конкретна цел“ е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
90. „Многоцелеви ваучер“ е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.“;
б) в § 1а се създават т. 10, 11 и 12:
„10. Директива (ЕС) 2016/1065 на Съвета от 27 юни 2016 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на данъчното третиране на ваучери (ОВ, L 177/9 от 1 юли 2016 г.).
11. Директива (ЕС) 2017/2455 на Съвета от 5 декември 2017 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и Директива 2009/132/ЕО по отношение на някои задължения, свързани с данъка върху добавената стойност, приложими при доставките на услуги и дистанционните продажби на стоки (ОВ, L 348/7 от 29 декември 2017 г.).
12. Директива (EС) 2018/912 на Съвета от 22 юни 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на задължението за спазване на минимален размер на стандартната данъчна ставка (ОВ, L 162/1 от 27 юни 2018 г.).“
37. Създава се приложение № 3 към чл. 167а: